ПЛАМЪК НА ЖИВА ЛЮБОВ

О, пламък на жива любов,
колко нежно раняваш душата
в най-дълбокия център!
Сега не си неуловима –
свършú, щом искаш
и разчупи на тази сладка среща тъканта.

О, робство, в което няма съпротива,
о, болка подарена,
о, гъвкава ръка,
о, деликатен допир,
за който знае само вечният живот!

Убивайки смъртта в живота,
ти коренно се промени.

О, светлини от огън,
в чийто блясък
зеят дълбоките каверни на страстта ,
онуй, което тъмно бе и сляпо,
а днес даряват го със светлина и топлина,
защото е най-скъпият обичан свой!

Колко спокойно и влюбено
си спомняш всичко, облегнат на гърдите ми,
където само тайно пребиваваш!
И вкусното ти вдишване,
с добро и слава пълно,
заставя ме във тебе да се влюбя деликатно.